Със съдействието на
публикации
в Автомаркет
Със съдействието на |
|
Предишни публикации в Автомаркет |
Alfa Romeo 155 - само за маниаци
 Александър Хранов  Alfa Romeo победи най-после кафяво-червената чума: ръждата! Започвам умишлено с добрата новина, за да не ме обвинят заклетите привърженици на италианската марка, че не казвам нищо хубаво за любимите им автомобили. Собствениците на Alfa Romeo 155 могат спокойно да забравят добре познатия им път към специалистите на ламаринени кръпки по каросерията. Единствено при возилата от първите години на производство корозията може да се открие по тръбопроводите на спирачната система и задното гърне. Но както се казва, това са бели грижи и се срещат и при останалите автомобили доста често. Лошата вест е, че въпреки значителния си спортен имидж - през 1993 г. Alfa Romeo 155 спечели лавровия венец в трудния германски шампионат за спортни автомобили, успехът на пазара в средния клас така и не дойде. Но това всъщност е добра новина за любителите на тази марка - цените на автомобилите втора ръка са ниски, изключително изгодни за купувача на старо. Кои са причините Фортуна да не споходи и да възнагради надеждите на босовете на миланската фирма? Основният проблем според мен е толкова стар, колкото историята на автомобила: некачествена изработка и слаба издръжливост. За доказателство ще ви предложа анализа на DEKRA, втората германска фирма след TUV, оторизирана да провежда задължителните годишни прегледи, през които преминават всички автомобили в страната. В изследването се твърди, че всяка петнайсета Alfa Romeo 155 на три години не може да изпълни изискванията на техническата служба. Това " постижение" е два пъти по-ниско, отколкото при останалите проверени автомобили. Картината става още по-тъжна при петгодишните коли - 20% от тях не могат да получат от първия път заветната плакета за издържан технически преглед. Инженерите на DEKRA сочат като основен недостатък слабата спирачна система на мощната спортна лимузина. Това надали учудва някого: след здраво "шпорене" по германските магистрали, където, както знаете, единствено в света няма лимит за максимална скорост, съвсем естествено е спирачките да са най-тежко натоварените елементи на автомобила. Спирачните дискове първи подлежат на подмяна, а буталата на спирачните цилиндри често корозират и не изпълняват прецизно функциите си. Най-лесно тези дефекти се познават по биенето на кормилото при рязко спиране от скорост над 100 км/ч и неравномерното задържане на ръчната спирачка.
Стара и за съжаление все още неизлекувана болест на всички италиански лимузини е електронната система. Както се започне от неиздръжливата акумулаторна батерия, която след не повече от три години плаче за нова, през електронния блок, командващ запалването и инжекционната система за гориво, релето на бензиновата помпа и се стигне до "дреболии" като неработещо централно заключване на вратите, изгорели ел. мотори, задвижващи страничните огледала и стъкла. Най-неприятно е обаче, когато дребен детайл, струващ няколко германски марки, като електрическия датчик, включващ перката пред радиатора, внезапно дефектира. Последиците при невнимание на шофьора, незабелязал червената предупредителна лампа за висока температура на охлаждащата течност, могат да бъдат катастрофални за кесията на собственика. В най-добрия случай прегаря гарнитурата на цилиндровата глава, което вече изисква сложен ремонт на двигателя. До същия дефект водят "гръмнали" гумени съединения на охладителната система, както и скъсан ремък, задвижващ водната помпа и динамото. Според монтьори, работещи във фирмените сервизи на Alfa Romeo, твърде неприятен дефект при моделите 155 с V-образен шестцилиндров двигател е протекла водна помпа. Въпреки че цената на резервната част не е особено голяма, ремонтът е изключително сложен и дори налага демонтирането на двигателя. Добрите майстори съветват да се полагат и подобаващи грижи за състоянието на гумения ангренажен ремък или верига според различните модификации. Най-късно на 60 000 км пробег е задължителна неговата замяна, защото в противен случай при скъсване или прескачане на зъб може да се стигне до основен ремонт на двигателя.
 Не случайно феновете на Alfa Romeo мечтаят най-вече за двигателите с тази марка. Дори само звукът им издава спортния имидж и темперамент. И най-малкият двигател - Twin Spark (с по две запалителни свещи на цилиндър) е с обем 1700 куб. см и мощност 115 к.с. Истинската Alfa Romeo 155 обаче е с поне двулитров двигател. "Нормалният" е с мощност 142 к.с., а вариантът с по четири клапана на цилиндър разполага със 150 к.с. Според начина на експлоатация разходът на гориво е над 10 литра на 100 км. Сигурно добра алтернатива за българския Alfaманиак би представлявал турбодизеловият двигател с обем 2500 куб. см и мощност 125 к.с. (монтиран и в моделите на Fiat), който блести с еластичност и икономичност, но се намира доста трудно на пазара. Безспорен фаворит по магистралите обаче е шестцилиндровият V-образен агрегат с мощност 165 к.с. и подчертано спортно изпълнение 155 Q4 с внушителните 187 к.с. и перманентно задвижване на четирите колела.
Важно е за кандидат-купувачите на Alfa Romeo 155 да знаят, че това е подчертано спортен автомобил с твърда возия, който никак не е лесен за управление от неопитен шофьор. Въпреки сравнително ниските стойности на колите втора употреба трябва да се имат предвид солените цени на резервните части и скъпата поддръжка. Alfa Romeo 155 просто не е автомобил за "средностатистическия" шофьор, а за спортно амбицирани "шпорачи" и маниаци на италианската марка.
|